Визионер, мениджър екип и AMI* ВОДАЧ ГРУПА (0-3)

През вече далечната 2016г. животът ми поднесе най-приятната изненада, а именно това да се докосна до Монтесори. Откровено, не знаех много за метода. Като повечето хора, познанията ми се простираха до прочетената информация в интернет.

Това, което предварително усещах и вътрешно знаех, бе нуждата ми да имам досег с деца и да давам. Много бързо, навлизайки в света на малките хора, разбрах – те са гениални, неподправени, автентични и безкрайно способни. Желанието ми да науча повече за тях; да бъда полезна и отговаряща на нуждите им, се възпламени с цялата страст, която не познавах до този момент.

За 24 часа взех решение да замина в Нидерландия и да се обучавам към Международната Монтесори Асоциация (AMI) като първия в България дипломиран Монтесори педагог за възрастта 0-3.

Така започна и моята лична трансформация, а това е нещо, за което винаги ще съм благодарна на децата. Научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Да приемам със свобода, без да съдя. Да бъда любопитна, отгатваща и търсеща. Забавно и иновативно да драсвам детския ентусиазъм. Да се радвам на всеки малък миг; на всяко подарено камъче, което за едно дете може да бъде целият му свят. Да плача като дете и да се смея като дете. Да общувам прямо, но съобразително. Да давам време на себе си, хората и децата. Грижа, емпатия, споделяне, щастие и добрина – са емоциите и ценностите, които децата всекидневно ми даряват. Големият учител са те! Те са и онези, които те заземяват и винаги ти напомнят ако преминеш граница, тяхна или своя лична. Подсещат те, сръчкват те да даваш най-доброто от себе си, да се надграждаш и да си готов винаги да отговориш на повика им. А той може да бъде толкова разнообразен, като самите тях. Влюбих се в децата и се отдадох на тази така крехка възраст, която определя всички ни като хора сега. Не случайно има поговорка, че в лицето на три годишно дете можеш да видиш бъдещ възрастен. И това да осъзнаваш, че след теб остава нещо, което ще се пренесе през поколения, е безценно. Разбира се и не по-малко отговорно. 
Монтесори философията  ми помогна да прозра, че малките човеци нямат капризи. Но имат нужди и най-често това е нуждата да бъдат себе си.

Най-голямата ценност, която аз съм открила чрез подхода, е да даваме свобода на личността.

Защото само тогава тя се развива пълноценно, смело, уверено и достатъчно готова, за да прави следващите промени в света. А светът принадлежи на тях, на тези, за които ние полагаме грижа днес. 

Монтесори е приключение без край. Приказка за надежда и любов за цял живот. Монтесори е поглед в истината – нашата, вашата и тази на детето. Монтесори е обединението, знанието, че можем заедно. Веригата на съпричастността между родител, дете и учител. То е просто най-обичаното място дълбоко в сърцето. Това, с което всички заспиваме спокойни и се будим с усмивка, защото сме себе си тук и сега.

Да си Монтесори учител означава да обичаш това, което правиш и то да обича теб.