За мен детето е източник на топлина и любов.

Вярвам, че то има потенциала да трансформира света следвайки своето тайнствено духовно израстване. Всяко дете е уникално със своите любопитство и разбиране за света, със своите спонтанни действия и вродени инстинкти, които то смело следва. Уменията, които детето придобива съвсем естествено му помагат да “разцъфне” за живота. Нужна му е свобода, която не ограничава неговите естествени прояви. Необходима му е и независимост, която му дава добра самооценка и отстранява препядствията, които могат да забавят нормалното му развитие. За да се случи това детето трябва да е подкрепено от обкръжаващата среда и възрастен, който да служи на духа му: “дух, който трябва да бъде свободен.” Всичко това за мен звучи като напълно естестения начин да възпиташ и отгледаш едно дете. Всичко това е Монтесори, няма нищо изкуствено, напудрено или измислено, а просто споделени наблюдения, познания и методи, които може да ползваме сега, за да помогнем на детето да се справи само. Това усетих аз, когато се запознах с метода, осмислих го още повече, когато станах майка и реших да поема този път - да опознаеш детето.

Какво е да си Монтесори учител?

Не аз съм учителя, децата са моите учители! Те ме учат как да ги разбирам, приемам и обичам без предрасъдъци, без усилие. Те ме учат на търпение не само към света около мен, но и към моите неспирни пориви да живея забързано без възможност да поема дъх, за да усетя живота тук и сега. Децата ме учат как да се радвам на малките неща, на малките успехи, на малките жестове като прегръдка или усмивка. Мога да нарека себе си учител, когато детето ми се довери, когато може да разчита на мен, че ще подкрепя неговите нужди. Мога да нарека себе си учител, когато съм запалила пламъка в очите му, когато съм дала нужното, за да повярва в мечтите си, когато съм била негова подкрепа, за да разкрие своя вроден потенциал за себеразвитие и себепознание. Детето преминава през естествен процес, който се развива спонтанно в него и отключва способности, които могат да го отведат далеч. Да съм част от този път - това е истинска привилегия. Да съм Монтесори учител за мен е да съм достатъчно смирена, притихнала и отдадена на детето и неговите потребности. Да се освободя от всички предубеждения и да вярвам, че всяко дете ще покаже истинските си характер и потенциал, когато е заето с дейност, която го привлича.